"Дори и след най- тъмната нощ, настъпва ден"
Постинги в блога от Февруари, 2020 г.
29.02.2020 15:39 -
Един път на четири години
Колко подходящ ден да пиша за любовта, не мислите ли? 29 февруари е един път на четири години, точно както истинската любов е един път в живота. Но как да разберем коя любов е истинска и коя е завинаги? На скоро прочетох всичко, ко...
21.02.2020 17:42 -
Понякога
Понякога, дори, не ми липсва. Ето, днес... Толкова много ме боли глава, че едвам мисля за моят ангел. Но има и други дни, като вчера, в които още с отварянето на очите чувствам празнината в мен.
Колко странно, нали? Тръгваш ...
Колко странно, нали? Тръгваш ...
10.02.2020 20:06 -
Патерицата на раздялата
Раздялата с любим човек, който те е подкрепял в най- трудните ти моменти е като да вземеш патериците на човек със счупен крак.
Един ден се събуждаш, ставаш от леглото и осъзнаваш, че вече можеш да стъпваш и без патерици. Е, д...
Един ден се събуждаш, ставаш от леглото и осъзнаваш, че вече можеш да стъпваш и без патерици. Е, д...
08.02.2020 18:21 -
Обратно в пропастта
Върнах се, обратно, в мрака. Пуснах моят ангел да отлети и в момента бавно, но славно слизам обратно към пропастта. Демоните ми липсват, доста. А и така е по- добре за мен. Външният свят е коварно място, долу в дупката мракът и изч...
02.02.2020 19:08 -
На мъжете, които си отидоха
Понякога си спомням за мъжете, които са си отишли.
За първият мъж разбил сърцето ми.
За това как ме прегръщаше вечер преди да заспя и как ме събуждаше с целувки всяка сутрин за училище.
За първият мъж разбил сърцето ми.
За това как ме прегръщаше вечер преди да заспя и как ме събуждаше с целувки всяка сутрин за училище.