Постинг
21.02.2020 17:42 -
Понякога
Автор: theblackfairy13
Категория: Лични дневници
Прочетен: 308 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 21.02.2020 23:30
Прочетен: 308 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 21.02.2020 23:30
Понякога, дори, не ми липсва. Ето, днес... Толкова много ме боли глава, че едвам мисля за моят ангел. Но има и други дни, като вчера, в които още с отварянето на очите чувствам празнината в мен.
Колко странно, нали? Тръгваш си, сам, от един човек, а после страдаш за него с дни, седмици, месеци... а понякога с години. И защо? Защо си си тръгнал? Какво не ти достигаше? Или просто се изплаши... За себе си мога да кажа, че не чувстах, вече, онази любов и един ден просто казах- "Най- добре ще е да спрем да разговаряме", а той се съгласи. Не знам кое заболя повече- думите, които изрекох или това, че на ангелът ми не му пукаше какво казвам.
Вече две седмици не съм говорила с него. Изпратих няколко преобразени демона да го наблюдават, просто, за да знам, че е добре. Мисля го... Казват, че всичко е наред, дори, че питал за мен. А защо, тогава, не ме търси? Защо пита за мен, а не звъни, не пише... не идва? Нали човек те иска толкова, колко те търси... Това какво означава? Че той не ме иска? Но така означава и че аз не го искам, а това не е така. Ох.... напълно се обърках. Намирам се в такава каша, че дори не мога да си подредя мислите. Чувствам се, като ученичка... Също толкова наранена, като че ли ми разбиват сърцето за първи път и също толкова объркана и изплашена.
Миналата седмица ходих на църква. Аз не ходя на църква, но чувствам, че това е единственият начин да "изпратя" мислите си до него. Той все пак вярва...
Отивам, сядам в катедралата и започвам да си мисля и говоря. Да водя монолози и очаквам отговор под формата на някакъв знак. Дори си мисля, че ги получавам тези знаци или просто се хващам за най- малкото и се опитвам да успокоя душата си...
Колко странно, нали? Тръгваш си, сам, от един човек, а после страдаш за него с дни, седмици, месеци... а понякога с години. И защо? Защо си си тръгнал? Какво не ти достигаше? Или просто се изплаши... За себе си мога да кажа, че не чувстах, вече, онази любов и един ден просто казах- "Най- добре ще е да спрем да разговаряме", а той се съгласи. Не знам кое заболя повече- думите, които изрекох или това, че на ангелът ми не му пукаше какво казвам.
Вече две седмици не съм говорила с него. Изпратих няколко преобразени демона да го наблюдават, просто, за да знам, че е добре. Мисля го... Казват, че всичко е наред, дори, че питал за мен. А защо, тогава, не ме търси? Защо пита за мен, а не звъни, не пише... не идва? Нали човек те иска толкова, колко те търси... Това какво означава? Че той не ме иска? Но така означава и че аз не го искам, а това не е така. Ох.... напълно се обърках. Намирам се в такава каша, че дори не мога да си подредя мислите. Чувствам се, като ученичка... Също толкова наранена, като че ли ми разбиват сърцето за първи път и също толкова объркана и изплашена.
Миналата седмица ходих на църква. Аз не ходя на църква, но чувствам, че това е единственият начин да "изпратя" мислите си до него. Той все пак вярва...
Отивам, сядам в катедралата и започвам да си мисля и говоря. Да водя монолози и очаквам отговор под формата на някакъв знак. Дори си мисля, че ги получавам тези знаци или просто се хващам за най- малкото и се опитвам да успокоя душата си...
Тагове:
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 47