Върнах се, обратно, в мрака. Пуснах моят ангел да отлети и в момента бавно, но славно слизам обратно към пропастта. Демоните ми липсват, доста. А и така е по- добре за мен. Външният свят е коварно място, долу в дупката мракът и изчадията ме пазят от човешкия гняв. 
      Чувствам една пустота, обаче, и не знам какво правя. Сякаш част от мен бе откъсната.... Има една дупка, зейнала дълбоко в душата ми, а сърцето ми се чупи на милиарди парченца всяка стотна от секундата. Дали не направих грешка? Нали този мой ангел ме измъкна от тази дупка, нали не исках да го пускам, нали той беше моето спасение... а аз го отпратих. Не. Не беше грешка. 
      Този мой ангел се оказа скрит демон. Красив с тъмни очи и бели крила... е, крилата са всъщност черни, а той просто ги боядисва бели. Хвана ме за ръка и ме поведе на горе, а аз не исках... И ангелът остана с мен в пропаста, докато сама не поисках да видя повърхността. Прегърна ме и с един размах на големите си "бели" криле ме издигна да видя "розовия" свят.  Показа ми малка част от него. А после ме захвърли да се оправям сама на непознатото място. И аз, като едно малко момиченце се изплаших и поисках да се върнах обратно. И той ме пусна. Дори не се опита да ме спре, а така искаше да бъда част от неговия свят. Какво се промени? Какво го накара да ме пусне толкова лесно? Моя ли е вината? Аз ли направих нещо грешно? Не паснах, може би... Естествено, че не паснах. Та ние сме от различни светове! 
      Аз живея с демони в мрака, които всъщност не са чак толкова лоши. Готови са винаги да помогнат и имат добри сърца, въпреки че много малко хора го забелязват.
       А той... Той живее с човешки същества на повърхността, където слънцето винаги грее. И тези подобия на хора са празни, нямат души, те просто функционират. (Не, не съм гневна и не ги обвинявам, просто пиша.) 
       Душата си, аз, запазих, но платих със сърцето си. Прокуден от ада демон ме измами, представяйки се за ангел. А изчадията ме предупредиха, но аз не слушах. Сега слизам обратно по дългата стълба, молейки се да ме приемат обратно. Май ги виждам на вратата да ме чакат. Накрая се оказах късметлийка.