Колко подходящ ден да пиша за любовта, не мислите ли? 29 февруари е един път на четири години, точно както истинската любов е един път в живота. Но как да разберем коя любов е истинска и коя е завинаги? На скоро прочетох всичко, което съм публикувала в блога си и някак си успях да разделя постингите си по периоди, или по- точно по мъже. 
      Започнах да пиша през късното си тинейджърство, когато сърцето ми бе, вече, разбивано един път и когато си мислих, че обичам и че съм срещнала голямата си любов. Е, мъжът, за когото пишех тогава не е голямата ми любов, но все още пазя топли спомени от него, дори, се радвам за него. Сега той има жена и дъщеря, и двете са прекрасни, а аз съм щастлива, че той е щастлив, или поне се надявам да е... Не сме говорили от години. 
      След раздялата ми с този мъж ("връзката" ни беше доста токсична) се появи един зеленоок престъпник, за когото написах доста от най- четени ми постинги. За него знаех със сигурност, че няма да е голямата ми любов, но пък беше адски забавно с него.... в началото. После се появи ревност, предателство и аз заминах за далеч... Спряхме да говорим. Знам, че той живее извън страната в момента и се надявам да е щастлив, защото го заслужава. 
       Заминах за чужбина. Срещнах синеок красавец, който свиреше на китара и често ми пееше "Nirvana- Where did you sleep last night" и песента, която каза, че ме описва "Radiohead- Creep". Мразех втората песен, по- точно мразех, когато ми я пееше, иначе песента е хубава. За него също написах няколко постинга, но той беше по- скоро заместител на моя зеленоок престъпник. И с него не се получи.
      Срещнах един плейбой, който пък се влюби в мен и искаше да създадем семейство и т.н. Познайте какво, неговата любов ме задушаваше. А и аз май никога не го обикнах. 
      Тук дойде един период на затишие. Не пишех нищо, дори не исках да имам блог.... Щях да го изтрия, но нещо ме спря и просто го изоставих. Във времето, в което не пишех не изпитах някакви силни чувства към никой мъж, но пък един друг, за който пиша напоследък- моят ангел, си прокара път до сърцето ми.
     Той е различен от останалите. До сега винаги съм започвала отношения с мъжете, в живота, на база на силно сексуално, дори бих казала животинско, привличане. Но с ангелът ми е различно. Той подходи различно към мен. С него разговарях... доста разговарях. Споделях миналото си, настоящето и дори бъдещето. Споделях плановете си, проблемите си, всяка една мисъл споделях с него... дори за мечтите си говорех. Той правеше същото. Нямахме тайни един от друг. Той е единственият човек в живота ми, когото не съм лъгала никога и за нищо. Превърна се в най- добрият ми приятел. Правехме, почти, всичко заедно. Когато се чувствах зле, винаги, знаех, че мога просто да се кача на седмия етаж, да го прегърна и всичко магически се оправяше. До тук нищо странно, просто най- добрият ми приятел. Докато една вечер той не ме целуна. Беше вечер, като всички предишни вечери, в които сме били заедно. Не правехме нищо, което не бяхме правили преди- гледахме комедия. И просто, ей така, той ме целуна... А аз не го спрях. Тогава осъзнах, че го обичам по малко по- различен начин. Осъзнах, че той не е просто най- добрият ми приятел... че е повече.
     От почти месец не говоря и с него. Не знам дали е добре, не знам дали е щастлив, не знам какво прави и въобще.... такава празнота не съм изпитвала никога преди. Отчаяно имам нужда от прегръдката му. Неговата прегръдка носи един странен заряд, бих казала, странно чувство. Когато се прегърнем и света сякаш спира. Помня последния път, когато беше в обятията ми- за пръв път ми се случи да прегърна някого на средата на улицата и да почувствам, че времето спира...
      Та... се питам- моят ангел ли е голямата ми любов, или пък е истинска любов, или е нещо друго. Или просто съм се заблудила и той въобще не е любов, а е просто, като предишните, но по- умен. Успя ли някой мъж най- накрая да ме излъже и мен? Намерих ли си майстора? Грешка ли е, че спрях да говоря с него? Да, аз го помолих да не ме търси повече... и той не ме потърси. Правилно ли постъпих? Той един път в живота ми ли е? Той ли е "Той"? Ще изпитам ли същото или поне нещо подобно някога пак? За пръв път не съм сигурна, че ще има следващ, по- добър. За пръв път поставям избора си под съмнения. За пръв път се питам, дали не допуснах грешка. Питам се, още... той обича ли ме? Само аз ли изпитвам това или е взаимно? Той, всъщност.... наистина... обича ли ме? Възможно ли е? Дълбоко в себе си чувствам неговата обич... но не я виждам. Мисля, че това е лъжливо чувство. Дано не съм допуснала грешка и дано този ангел не е един път в живота!