Вярвате ли в съдбата и в сродните души? Вярвате ли, че там някъде по света има точно един определен човек, който ви пасва, като магнит. Вярвате ли, че е възможно да го откриете, та, в света има още седем милиарда други човешки същества. Как е възможно да бъде открит специалният, точният, сродната ти душа? Тук вероятно се намесва съдбата... Аз вярвам в съдбата и вярвам, че тя ни помога да срещнем хората, които трябва, за да израстнем и да се превърнем в хората, които всъщност сме. 
                            Аз вярвам в сродните души. Но ме е страх, че съм срещнала моята твърде рано и сега е твърде късно за нас. Мислите ли, че има шанс за нас? Мислите ли, че щом съдбите ни се преплитат всеки път има надежда за нас?
                            Напоследък все по- често си задавам тези въпроси и не намирам отговор. И това ми тежи, пречи ми дори да пиша. Това е четвъртият постинг, който започвам за последните два часа и дори не съм сигурна дали ще го завърша. Наистина, вече нямам представа в какво да вярвам, дори си мисля, че съм луда. Как въобще е възможно да вярвам, че човек, когото не съм виждала от близо три години е моята сродна душа. Поддържаме контакт и е странно. Понякога не се търсим с месеци, доста тежки месеци, а след това не можем да спрем да се търсим с месеци. Аз се отказвам, а после той се появява или пък той се отказва и аз се появявам. Вече не знам дали съдбата ни иска заедно или разделени. Може би, просто, ни пази един от друг. Знае, че все още не сме готови да бъдем заедно и да дадем най- доброто от себе си на другия. Може би, наистина ни е твърде рано. Ами ако се нараним дори повече от преди... Как въобще мога да пиша това? Той никога не е бил мой. Аз не съм била негова. И сега, отново, лъжа. Аз съм повече негова от чиято и да била друга, а той е повече от мой отколкото нечий друг. 
                             Въпреки, че не присъства в ежедневието ми той е голяма част от моя живот.  Страх ме е. Страх ме е, че ще го загубя завинаги. А какво всъщност е завинаги? Появи се нов въпрос- вярвате ли в прераждането? Аз, май, и в това вярвам. Защо не? Все пак нещо трябва да се случва с нас след смъртта. Трябва да има място, където отива душата, а какво по- хубаво място, ако не ново тяло за едно ново начало. За да преживееш всичко отначало и да бъде по- хубаво и по- силно. 
                              Може би това е причината постоянно да чувтсвам, че го познавам от някъде. В смисъл, че го познавам от много повече време, от колкото всъщност го. Може би сме били заедно в предишен живот. Може би и ние, като Даниел и Лусинда* сме прокълнати да не бъдем заедно, за дълго. Можи би има нещо, някаква невидима бариера между нас, която ние пречи да бъдем заедно, а може би ни пречи да се нараним. Може би тази бариера ни пази един от друг, за да може, когато най- накрая и двамата сме готови да бъдем заедно да бъдем истински заедно и завинаги!


























* Даниел и Лусинда- главни герои от фентъзи поредицата "Паднали ангели". Даниел е паднал ангел, избрал да остане на земята, за да бъде със своята смъртна любима- Лусинда и с това разгневил рая, който обрекъл тяхната любов на нещастие. Всеки път, когато двамата се докоснат или целунат Лусинда умира. Тя е прокълната да се преражда на всеки седемнаседет години, за да открие любовта и да бъде с Даниел. 
[Горещо препоръчвам да прочетете поредицата или поне да изгледате филма.]

всичко е игра на Ума/Луцифер,
и скълапени инфантилни, розови емоционални бози,
натрапени на хомо лудис,
за да го объркват и парализират..
в нищоправене,в лоното на блог бъ гъ то..
/ и съм най-сериозна,колежке..весела
Юлия,ако случайно питате
потърсете си..нормално хоби..
с усмивка..

не мога, дори, да отговоря на този коментар, колежке. В него няма никаква логика..... Сигурна ли сте, че аз трябва да си намеря ''нормално'' хоби?

i e naistina absoliutno tup film gledai neshto s ekshun ubiistva takiva raboti kakvo shte mi gleda za 5 godishni filmi
da be bila sushtata seki 17 godini
pfft razlichni sa seki put