Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.09.2016 23:42 - Ако е самота?
Автор: theblackfairy13 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 988 Коментари: 4 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 "Самота е състояние на уединение, изолация, или накратко липса на контанкти с други хора. Тя може да произтича от преднамерен избор, заразна болест, неприемлив външен вид, отблъскващи персонални навици, последствие от заетост по определена работа или дори някакъв вид изгнание."

              Ако се чудите какво означава по- горният текст не сте търсили значението на думата "самота" в тълковен речник, гугъл или уикипедия. В което от вече споменатите места да търсите, обаче, едва ли ще попаднете на различна дефиниция на въпросната дума.
              Моят проблем в случая е, че до преди десетина минути се смятах за самотна, уикипедия ме опроверга. Не съм уединена, изолирана и Боже, определено не ми липсват контакти с други хора. Е, добре де... Може би с един определен, но това според интернет не ме прави самотна.
              Работата е там, че онова от ляво в гърдите ми е на съвсем друго мнение. Според него липсата на контакт с точно този един, специален човек ме прави един от най- самотните хора на този свят. Може би уикипедия е права за едно- самотата е в следствие на преднамерен избор и заразна болест. Любов- предава се по въздушно- капков път. Възможна е зараза дори и само с поглед (слънчеви или каквито и да е очила не предпазват).
              Продължавам да се питам дали наистина съм самотна и може ли "самотен" да е състояние на една напълно разбита, смачкана, изоставена душа? Колко болка съм способна да понеса, защото това, което изпитвам в момента е болка. Странна болка. Нищо физическо. Дори не съм сигурна какво ме боли. Имам странно чувство, че мозъкът ми изпраща противоречиви команди на сърцето ми и то се свива в състояние на неразбиране какво точно да направи- да продължи да бие с надеждата утре нещата да са различни или още сега да сложи край на мъките с един инфаркт. 
            Зная, че сърцето е просто мускул и се чудя как този мускул може да бъде разбит на милиарди парценца и да причини толкова неприятно чувство, а да кажем двуглавият мускул на ръката ми си стои непокътнат, въпреки случващото се в мен. Това някаква странна шега на съдбата ли е? Имам предвид това, че ми даде възможността да среща някой, като него и после най- нагло ми го отне. Всъщност не съм сигурна за последното... Не съм сигурна колко точно е бил мой и в момента не зная дали съм го загубила. Как може да се определи нещо такова? Та, това е човек, не е прост предмет, който може да бъде счупен, откраднат или отнет. Противореча си. Как може аз да съм разбита при положение, че не съм предмет? Твърде много въпроси за русата ми главица, но се нуждая от отговорите им спешно!
             Искам да знам каква е причината за безсънието ми и за повтарящият се сън в малкото време, през което спя. Какво ми причинява този дискомфорт от ляво? Каква е причината за камъните в стомаха ми? Защо се чувствам толкова слаба и ранима, а когато погледна в едни зелени очи мога да изрека куп лъжи и да си тръгна? Как мога да си го причинявам? Нямам ли малко жал, та, все пак това съм аз! Ако аз не се погрижа за себе си, то, кой? Ако прекарам следващите няколко часа в сълзи това ще ми помогне ли да се излекувам от тази ужасно коварна болест, засягаща душата ми? Как се лекува душата? Има лекари за всичко, но до сега не съм чувала за душевен лекар. Това означава ли, че няма лек за мен? Смъртоносна ли е тази болест? Има ли някаква билка или бабина деветина, която да ми помогне по някакъв начин? Нещо, каквото и да било?
             Вътрешният ми глас ми подсказва, че има лек за болестта ми, но той струва скъпо- цяла една гордост трябва да продам, и то на дявола, за да платя разсноските по лечението. Ако кажа, че не съм готова да платя тази цена омаловажавам ли болката си или любовта, която си мисля, че е заседнала вътре в мен? Ами, ако ви кажа, че вече продадох няколко пъти тази гордост и накрая оставах гола, боса и изхвърлена на улицата, като смачкан фас, ще се приеме ли за оправдание отказът ми за такава търговска сделка? Всъщност това ли е любовта- търговска сделка? Давам ти нещо, за да ми дадеш ти нещо? Ами, ако вече съм дала сърцето си, а не съм получила нищо броя ли се за прецакана? По дяволите мразя да губя!





Гласувай:
3
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. misteriavechna - Привет
15.09.2016 20:00
Премисли това дали губиш, или ти се дава шанс за нещо по- добро. При мен мисълта за загуба е самата загуба, успех в нещо истинско, то не се губи!
цитирай
2. theblackfairy13 - Загубата тук е само на сърце. Над...
16.09.2016 00:29
Загубата тук е само на сърце. Надявам се тя да ми донесе нещо истинско някой ден в близкото бъдеще! :)
цитирай
3. chalama - съжалявам
22.09.2016 00:55
че си попадала на хора, които не са те отценили и разбили сърцето ти....
може би е време да те намери онзи със сетива.....
цитирай
4. theblackfairy13 - Може би
23.09.2016 21:25
Може би наистина е време, с може би е твърде рано. :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: theblackfairy13
Категория: Лични дневници
Прочетен: 19463
Постинги: 48
Коментари: 27
Гласове: 44
Архив
Календар
«  Май, 2020  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031