Не съм писала нищо от месеци. Вдъхновението ми си отиде заедно с мъжа, когото си мислех, че обичам... Ще попитате защо винаги всичко опира до мъж, но аз ще ви кажа, че никога не опира до мъж- до любов е! 
     На скоро осъзнах, че ние жените никога не изоставяме един мъж преди да открием следващия. Играем на сигурно. Търсим сигурност дори в алкохолици, наркомани или престъпници. Не осъзнаваме, че там сигурност няма! Има болка, страдание, бягане, криене, адреналин, но не и сигурност, не защита.
       От години търся тази така желана защита, но не успявам да я намеря. По- скоро отказвам да я получа. За мен по- важен е адреналина, който изпълва цялото ми съществуване при правенето на поредната грешка. Казвам грешка, защото разумът ми това казва- грешка, грешка, грешка. Все едно съм въвела грешна парола или съм объркала някоя буква от потребителското име. Инатът ми стига до там, че продължавам да повтарям същата грешка, докато съзнанието ми не я приеме, като правилна.
        Работа е там, че попаднах в капана на любовта. Този път гадната кучка си беше научила урока и бе премахнала не просто ключа от вратата, бе премахнала самата врата, така че да не мога да излезна. От месеци се въртя в един омагьосан кръг, в който всеки изход завършва само с един човек, само с едно име, само с едни зелени очи. Предпочетох адреналина пред сигурността и това ще доведе до моя собствен край. Престъпника, когото наричам "любим" е моето ново начало, моето спасение от предишната, оковаваща, любов, но също така е и моят край. Той е нещото, което може да ме срази само с един студен, незаинтересован поглед. Може да доведе съзнанието ми до пълна абстиненция за любов, да накара тялото ми се да гърчи от болка, когато го няма. Може дори да накара сърцето ми да забави сърдечния си ритъм до толкова, че околните да ме помислят за мъртва. В това ме превръща тази любов в ходещ мъртвец, но аз не съм готова да се откажа от нея, не мога да се откажа от него.
        Той трябва да бъде спасен от самия себе си, само така ще успея да спася и себе си. Но как да помогнеш на някого, когото не желае помощ? 

Животът е пълен с чудеса и щастие.
Поздрави.:)

нищо не си е отишло. то е в теб и само чака да бъде събудено от подходящият...онзи извънрационалния, този който те кара да се променяш за да му паснеш и после използва тази твоя слабост срешу теб..онзи ,който ти показва трите стъпала на любовта и очаква следващите безброй да ги откриеш сама..в нощите ти със себе си...онзи , който ти натрапва вина за да те държи на дистанция, когато ти изгаряш за него...когато ума и сетивата ти не виждат нищо друго освен него....

Надявам се да си прав. Благодаря ти! Поздрави :)

Когато няма достатъчно информация, предполагаемите варианти са много. Взимаш празен лист, теглиш по средата една линия от горе до долу, вляво най-горе пишеш плюс, вдясно - минус, временно се абстрахираш от чувствата и записваш данните, накрая хладнокръвно ги анализираш и решаваш какво да правиш.
Боже, колко е лесно да даваш съвети, когато не си подвластен на чувствата!
Но едно е сигурно, техният кладенец рано или късно пресъхва...
Поздрави!
П и е р

Не зная как винаги успяваш да си прав, Пиер, особено това за кладанеца! :) При мен нещата са сложни, устроена съм изключително глупаво. Дори минусите да са повече от плюсовете зная какво ще бъде решението ми. Аз винаги слушам вътрешния си глас и се поддавам прекалено много на емоциите си. В случая наистина минусите са много, но... Гласчето вътре в мен не ми позволява да се откажа. :)
Поздрави, Жасмин Ноар :)

разбира се,че емоциите вътре в нас. в крайна сметка ние не сме машини и по добре. в противен случай бихме били подвластни на плюсове или минуси. ах колко скучно би било....
а за кладенецаа? хм....моят не е пресъхнал цели 22 години....